Когато един продукт се създава с цел генериране на повече печалба за своя частен производител, то в продукта се включват умишлено предварителни проблеми, които спомагат за генериране на такава печалба за сметка на крайния потребител - обществото. Негативният ефект за обществото се мултиплицира и когато такова частно икономическо поведение се осъществява на фона на системно облъчване с негативна информация, некачествени продукти, и търгуване с националното здраве и образователни дипломи. Следва, че общество с неправилни икономика, образование и здравеопазване създава системни негативни предпоставки за своето умишлено самоунищожаване и деструктивно битие.

 

Нека си представим, че фокусът на частния производител премине към създаване на продукти задоволяващи нуждите на обществото в дългосрочен план, ефективно и трайно. Такъв фокус се нуждае от гарантирана печалба за частния производител, защото ще е нужна икономическа сигурност на потреблението на такива продукти - т.е. обществото ще може гарантирано да закупува продуктите. Кой може да даде гаранции за печалба на частния производител на такива продукти? По-голям частен потребител? Цялото общество в национален мащаб като потребител? - Би било трудно постижимо, освен ако пазарът на този продукт е един и в голям мащаб, като например държавни предприятия и обекти, жилищни сгради, обслужвани и собственост на държавата. Възможно ли е това на практика? Разбира се, че е възможно, и в някои страни това се постига като на продуктите се гледа като на услуга, задоволяваща обществени и индивидуални трайни потребности. След като на частния производител печалбата му е гарантирана чрез гарантирано мащабно обществено потребление, фокусът на частния производител преминава върху изпълнение на качествен продукт и/или услуга, все по-ефективно производство и доставка с цел по-трайно и устойчиво изпълняване на своята икономическа дейност. Тази дългосрочна концепция на мислене по отношение на продукт-услуга е в основата на устойчиво производство и потребление, а устойчиво мисли и действа предимно всяка държава с държавни предприятия, продукти и услуги с общественополезна икономика.

 

Частният капитал създава частен капитал. След като натрупа достатъчно капитал, частникът може и да промени мисленето си. В годините 1995-1999 още като студентка в часовете по Маркетинг и Продуктово управление прозрях именно това,  че когато продуктите се създават с цел генериране предимно на печалби (типично за частни икономически дейности), то тези продукти имат "дефинирани организирани проблеми", умишлено понижаващи ефективността на продуктите. Частната икономика се бори за "първоначално натрупване на капитал" чрез умишлено създаване на проблеми като източник на печалби. Тези неустойчиви и проблемни частни действия водят до това, частният капитал да контролира цели държави (тогава държавите стават собственост на или са контролирани от частни капитали), защото проблемите от локални стават глобални.

​

Държавата трябва да се стреми трайно да генерира средства чрез своята държавна икономика, за да бъде икономически силна и да осигурява трайно потребление на качествени продукти, задоволяващи обществено значими и стратегически нужди на своя народ.

​

​